Sep 23, 2009, 7:55 PM

Съвсем се е смрачило

  Poetry » Civic
696 0 8

Съвсем се е смрачило.

Откъм вяра.

Гърми в душите ни

от тежки думи.

Завършихме с надеждите

отляво

и сякаш никой жест

не си е струвал...

 

В дълбокото на мъката

потъваме,

не чуваме,

не виждаме,

не знаем...

 

Спасител има ли

да ни избави,

ако решим

все пак

да се разкаем...

 

Съвсем се смрачило...

 

Но усещаме,

че не това

завинаги

е краят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нормално е да се обезверяваме, но с ясното съзнание, че е временно състояние... Винаги си много откровена и истинска, Руми!
  • Благодаря ти, жарава, че имаш такова доверие в мен. Искрено се надявам, че светлата ми страна е по-силната! Поздрави!
  • И аз вярвам в това, Таня!
  • Това не може да е краят!
    Ще грейне слънчице!
  • Радвам се, че споделихте с мен това усещане. Благодаря ви за хубавите коментари. Юлиана, всеки има криза на вярата си понякога, важното е да е само понякога...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...