25 янв. 2007 г., 15:48

Създадохме с тебе обща страст

954 0 11



 

Пред мен застана в озарение

и тръгнахме в пътя безметежен,

чрез ефирното ни мигновение,

запазващо и днес дъха ни нежен,

в който двамата, чрез тъждеството,

навлязохме в тишина пречиста,

а там постигнахме си естеството

на божественост, с любов лъчиста,

но този миг остава си конпежен

с безкрайното си умиление-

да преживяваме света безбрежен,

извор чист на нашто вдъхновение.

-Създадохме с тебе обща страст-

в сърцата ни е неизменна част.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Към Анета:
    Да, цялото като част от душевността на всеки от влюбените.Това е важен момент.
    Поздрав!
  • Добре, Джейни! Радвам се, че съм те почувствал правилно.
    Поздрав!
  • Отново топлота, нежност и съвършенство,
    но пък и как иначе щом страста е част
    и е достигнато единство и тъждество ...

    Поздрав и усмивка Валери.
  • Прав си, че съм по-спокойна и може би по-мъдра, зная ли
  • Към Джейни:
    Ако се опитам да ти онговоря, мога да посоча две неща - първо, ти самата си по-спокойна, според мен и второ, напоследък имах едни изследавния из сферата на негативното, които оставям временно.
    Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...