25 янв. 2007 г., 15:48

Създадохме с тебе обща страст

953 0 11



 

Пред мен застана в озарение

и тръгнахме в пътя безметежен,

чрез ефирното ни мигновение,

запазващо и днес дъха ни нежен,

в който двамата, чрез тъждеството,

навлязохме в тишина пречиста,

а там постигнахме си естеството

на божественост, с любов лъчиста,

но този миг остава си конпежен

с безкрайното си умиление-

да преживяваме света безбрежен,

извор чист на нашто вдъхновение.

-Създадохме с тебе обща страст-

в сърцата ни е неизменна част.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Към Анета:
    Да, цялото като част от душевността на всеки от влюбените.Това е важен момент.
    Поздрав!
  • Добре, Джейни! Радвам се, че съм те почувствал правилно.
    Поздрав!
  • Отново топлота, нежност и съвършенство,
    но пък и как иначе щом страста е част
    и е достигнато единство и тъждество ...

    Поздрав и усмивка Валери.
  • Прав си, че съм по-спокойна и може би по-мъдра, зная ли
  • Към Джейни:
    Ако се опитам да ти онговоря, мога да посоча две неща - първо, ти самата си по-спокойна, според мен и второ, напоследък имах едни изследавния из сферата на негативното, които оставям временно.
    Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...