Jan 25, 2007, 3:48 PM

Създадохме с тебе обща страст

  Poetry
949 0 11



 

Пред мен застана в озарение

и тръгнахме в пътя безметежен,

чрез ефирното ни мигновение,

запазващо и днес дъха ни нежен,

в който двамата, чрез тъждеството,

навлязохме в тишина пречиста,

а там постигнахме си естеството

на божественост, с любов лъчиста,

но този миг остава си конпежен

с безкрайното си умиление-

да преживяваме света безбрежен,

извор чист на нашто вдъхновение.

-Създадохме с тебе обща страст-

в сърцата ни е неизменна част.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Към Анета:
    Да, цялото като част от душевността на всеки от влюбените.Това е важен момент.
    Поздрав!
  • Добре, Джейни! Радвам се, че съм те почувствал правилно.
    Поздрав!
  • Отново топлота, нежност и съвършенство,
    но пък и как иначе щом страста е част
    и е достигнато единство и тъждество ...

    Поздрав и усмивка Валери.
  • Прав си, че съм по-спокойна и може би по-мъдра, зная ли
  • Към Джейни:
    Ако се опитам да ти онговоря, мога да посоча две неща - първо, ти самата си по-спокойна, според мен и второ, напоследък имах едни изследавния из сферата на негативното, които оставям временно.
    Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....