Съдбата си играе със моето сърце,

разбива го на късчета, събира го с ръце.

Издухва го към вятъра, отвя го той за миг,

морето го погълна и се изгуби моят лик.

Лесно е да бъдеш нечий ти любим.

Но сам ще извървиш ли пътя тъй бодлив?

Трудно е да даваш, а дават ли ти те?

Всяка двойка, чух, че е с едно сърце.

Моето е счупено, не е половин дори.

Разпиляно е навсякъде, и смееш ми се ти.

Мислиш, че държиш половината във теб,

но се лъжеш, мила, то топи се като лед.

Изпускаш ме през пръсти, вече не съм твой.

Не се движим с теб наравно, днес направих аз завой.

Завих към моето си щастие, завих и в миг се спрях,

осъзнах, че зад гърба си аз оставих своя грях.

Сам ще бъда, сам до края,

това е моята съдба.

Сам ще вляза, сам и в Рая,

а ти ще стигнеш до ръба.