14.06.2011 г., 22:45

Съзвучие

622 0 1

Съдбата си играе със моето сърце,

разбива го на късчета, събира го с ръце.

Издухва го към вятъра, отвя го той за миг,

морето го погълна и се изгуби моят лик.

 

Лесно е да бъдеш нечий ти любим.

Но сам ще извървиш ли пътя тъй бодлив?

Трудно е да даваш, а дават ли ти те?

Всяка двойка, чух, че е с едно сърце.

 

Моето е счупено, не е половин дори.

Разпиляно е навсякъде, и смееш ми се ти.

Мислиш, че държиш половината във теб,

но се лъжеш, мила, то топи се като лед.

 

Изпускаш ме през пръсти, вече не съм твой.

Не се движим с теб наравно, днес направих аз завой.

Завих към моето си щастие, завих и в миг се спрях,

осъзнах, че зад гърба си аз оставих своя грях.

 

Сам ще бъда, сам до края,

това е моята съдба.

Сам ще вляза, сам и в Рая,

а ти ще стигнеш до ръба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дуров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...