Съдбата си играе със моето сърце,
разбива го на късчета, събира го с ръце.
Издухва го към вятъра, отвя го той за миг,
морето го погълна и се изгуби моят лик.
Лесно е да бъдеш нечий ти любим.
Но сам ще извървиш ли пътя тъй бодлив?
Трудно е да даваш, а дават ли ти те?
Всяка двойка, чух, че е с едно сърце.
Моето е счупено, не е половин дори.
Разпиляно е навсякъде, и смееш ми се ти.
Мислиш, че държиш половината във теб,
но се лъжеш, мила, то топи се като лед. ...