На Времето по циферблата,
зареяна в пространството стрелка;
нанобрънка от вселенското зачатие,
с едничка привилегия – душа.
Докрай навита е пружината витална.
Стрелка, без шанс за връщане назад,
с дузина избора към светлото начало
и още толкова през тъмен ретроград.
Тик-так... повлича я цикличната спирала,
но тътне в паузите вечният въпрос:
Да вкуси центробежната премала
или остане върху скучната си ос(?) ...