Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1005
27.12.2017 г., 19:37 ч.

t.b. or... 

  Поезия » Философска
1494 6 13

На Времето по циферблата,

зареяна в пространството стрелка;

нанобрънка от вселенското зачатие,

с едничка привилегия – душа.

 

Докрай навита е пружината витална.

Стрелка, без шанс за връщане назад,

с дузина избора към светлото начало

и още толкова през тъмен ретроград.

 

Тик-так... повлича я цикличната спирала,

но тътне в паузите вечният въпрос:

Да вкуси центробежната премала

или остане върху скучната си ос(?)

 

18.06.2016

© Людмил Нешев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно...Продължавай все така!
  • ДОРА, то, май и аз съм извънземен. Имам си мъничка вселена. Обитавам красива планета, където гравитацията е любов. Почти всеки ден вали вълшебство. Прекосявам слънчеви поляни, изпъстрени с цветята на ежечасната ми благодарност; бродя през дъбрави, вдъхвайки синкавозелената светлина на своето преклонение и смирение. И океан си имам.Той е толкова щедър! Шепотът му гъделичка сетивата ми, възражда ги. Между приливите на нежност, току-виж в нозете ми изприпкала вълничка с позабравено усещане или нюанс на ново чувство.
    Нямам си бог обаче. Онзи, земният, ми се струваше натрапен, нехаен, жесток и отмъстителен. Затова го и изоставих в каменния му храм при слугите му - чернокапци. Лика-прилика си е с тях. Интересно, но дори без бог, сякаш ми е по-лесно да усетя и се разтворя в Божественото...
    Ох, да спирам вече, че като нищо ще ми завидиш!
  • Здравей, Людмил! Щом казваш, сигурно е така. По - важното е, че е изплакало и е намерило своята посока и ритъм....Човеко, това стихотворение е "извънземно", да знаеш!.... Няма нито една дума, която да не е на мястото си...Поставям си го в "любими". Още веднъж поздравления!
  • Привет, Дора!
    Ще повярваш ли, но първото четиристишие "престоя" в главата ми повече от двадесет години, преди да види бял свят. Време, в което нямах никакво намерение да записвам или публикувам мислите си.
  • Интересна трактовка...оригинален стих! Браво! Впечатлена съм!
  • Благодаря за пожеланието, Таня! Скучна или не, всяка ос е само една от житейските ни посоки. Важно е усещането за баланс между две крайности, за да не разпилеем постигнатото, водени от вродения в нас копнеж за промяна и прогрес или пък, сраснали с оста, да се превърнем в роботизиран придатък на безчувствен механизъм. Рискуваме най-ценния си дар - споменатата в стихото "привилегия".
  • Тик-так, тик-так... Часовникът тиктака неумолимо и избори ни дебнат отвсякъде. Някои кардинални, други не толкова, някои правилни, други не толкова, важното е да сме в спиралата
    За много години, Людмиле!
  • Катя, то и на мен ми хареса твоето категорично "Хареса ми!" Немам никакво намерение да те разубеждавам.
  • Хареса ми!
  • Маргарита, Райне, Многоцветна, Владислав... Благодаря ви, че почетохте вербално една от моите инцидентни появи през тази година в сайта! Благодаря и на всички поспрели тук и прочели това непретенциозно стихо!
  • Много се радвам, че съм успяла да провокирам нещо, макар и по "изнудващ" начин и ти благодаря Само напред и нагоре, както се казва и за нищо на света не оставай в скуката, Людмиле! Не е за теб!
  • Май изборът е да няма избор....но затова пък има привилегия!
    Харесах! Очарователно космично звучене!
  • Има време и за скучната ос, и за центробежна премала.
Предложения
: ??:??