t.b. or...
На Времето по циферблата,
зареяна в пространството стрелка;
нанобрънка от вселенското зачатие,
с едничка привилегия – душа.
Докрай навита е пружината витална.
Стрелка, без шанс за връщане назад,
с дузина избора към светлото начало
и още толкова през тъмен ретроград.
Тик-так... повлича я цикличната спирала,
но тътне в паузите вечният въпрос:
Да вкуси центробежната премала
или остане върху скучната си ос(?)
18.06.2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмил Нешев Всички права запазени
Имам си мъничка вселена. Обитавам красива планета, където гравитацията е любов. Почти всеки ден вали вълшебство. Прекосявам слънчеви поляни, изпъстрени с цветята на ежечасната ми благодарност; бродя през дъбрави, вдъхвайки синкавозелената светлина на своето преклонение и смирение. И океан си имам.Той е толкова щедър! Шепотът му гъделичка сетивата ми, възражда ги. Между приливите на нежност, току-виж в нозете ми изприпкала вълничка с позабравено усещане или нюанс на ново чувство.
