На Времето по циферблата,
зареяна в пространството стрелка;
нанобрънка от вселенското зачатие,
с едничка привилегия – душа.
Докрай навита е пружината витална.
Стрелка, без шанс за връщане назад,
с дузина избора към светлото начало
и още толкова през тъмен ретроград.
Тик-так... повлича я цикличната спирала,
но тътне в паузите вечният въпрос:
Да вкуси центробежната премала
или остане върху скучната си ос(?)
18.06.2016
© Людмил Нешев All rights reserved.
Имам си мъничка вселена. Обитавам красива планета, където гравитацията е любов. Почти всеки ден вали вълшебство. Прекосявам слънчеви поляни, изпъстрени с цветята на ежечасната ми благодарност; бродя през дъбрави, вдъхвайки синкавозелената светлина на своето преклонение и смирение. И океан си имам.Той е толкова щедър! Шепотът му гъделичка сетивата ми, възражда ги. Между приливите на нежност, току-виж в нозете ми изприпкала вълничка с позабравено усещане или нюанс на ново чувство.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
