Patrizzia (Надежда Ангелова)
2183 18513
19 июн. 2024 г., 01:15  

Та дано и за мен зазори... 

  Поэзия » Любовная
195 1 9

Тази моя душа босоногата,
от звездите мостове гради
през света им. Презряла тревогата
и забравила всичко, преди

 

да избухне в сърцето свръхновата,
най-красива от всички звезди.
Нека вземат си делника, словото,
тази бръчица дето бразди

 

всяка нощ мойта кожа нечакана,
сто безсъници... Триста луни.
И цигулка – от обич разплакана,
и насила вменени вини.

 

Нека вземат си всичко, до дъното
вече стигах. По-силна сега,
кръст кова си. И да ме разпънете,
ще е просто позната тъга.

 

Не ме плашат познатите демони,
кръстопътища – сплели ръце.
Ще остане, след всичкото вземане,
тиха песен, любов и сърце,

 

ще се сгуши то тихо в ръцете ти,
като свещ на олтар ще гори...
Босонога и гола съм, светя ти...
Та дано и за мен зазори...

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??