Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
19.06.2024 г., 1:15 ч.  

Та дано и за мен зазори... 

  Поезия » Любовна
223 1 9

Тази моя душа босоногата,
от звездите мостове гради
през света им. Презряла тревогата
и забравила всичко, преди

 

да избухне в сърцето свръхновата,
най-красива от всички звезди.
Нека вземат си делника, словото,
тази бръчица дето бразди

 

всяка нощ мойта кожа нечакана,
сто безсъници... Триста луни.
И цигулка – от обич разплакана,
и насила вменени вини.

 

Нека вземат си всичко, до дъното
вече стигах. По-силна сега,
кръст кова си. И да ме разпънете,
ще е просто позната тъга.

 

Не ме плашат познатите демони,
кръстопътища – сплели ръце.
Ще остане, след всичкото вземане,
тиха песен, любов и сърце,

 

ще се сгуши то тихо в ръцете ти,
като свещ на олтар ще гори...
Босонога и гола съм, светя ти...
Та дано и за мен зазори...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??