Patrizzia (Надежда Ангелова)
2058 18131
11 апр. 2022 г., 09:27

Tа нишан дано остане... 

  Поэзия » Философская
246 5 10

Падах, ставах и политах
с люти билки, лунен прах,
и с коприва – трижди мита,
своята душа церях.

 

Хич не беше ми по мяра,
тоз аршин човешки, прав,
уж – през просото я карах
глава твърда, огнен нрав.

 

Минах прелези стотици,
кръстопътищатата зли
пророкуваха ми птици
нощни, че ще ме боли.

 

Всъщност болки и не помня,
помня лято и липи,
а пък пукнатата стомна –
някой друг да я лепѝ.

 

За кърпежи нямам време
и под погледа ви строг,
дяволът, като ме вземе,
пак политам – до възбог.

 

Чудеса – греба ги с шепи,
всеки ден светът е нов
и зеница са – за слепи,
мойте стихове. С любов

 

и лекувам, и убивам,
и съм пето колело,
но напук съм още жива,
за било и не било

 

ви разказвам. Болка тиха
крие всеки стих. Кама.
Никога не ми простиха,
че различна съм. Сама,

 

залезите си кроя ги,
изгреви, да ги раздам...
Луд понася сто тояги,
скрит в най-светлия си храм.

 

Видите ли, че в червено,
грейне пълната Луна,
то с добро спомнете мене –
лудост – главната вина.

 

По небесните хармани,
ще разпръсна звезден прах,
та нишан дано остане –
туй, в що вярвах и мечтах.  

 

 

 



 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??