... тъгата ми усмихва се... И свети...
Стоях на многолюдния площад
и гледах светлинките засияли,
и огънят (единствен стар познат)
с искрите си душата ми погали.
Видял я бе – безмълвен силует,
тъгата ми – стояща недалече.
Стопли се – каза. Всичко е наред.
За теб съм тук... Сега... И всяка вечер.
И гледай мен! Аз мога да съм тих
и много нежен... Дъх на пеперуда...
В искриците си крия топъл стих,
за тебе, виж – луната ще събудя.
И ето ни – стоим си. Нито звук,
поет, луна и шепичка куплети,
и влюбен огън... На света напук
тъгата ми усмихва се... И свети...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
