... тъгата ми усмихва се... И свети...
Стоях на многолюдния площад
и гледах светлинките засияли,
и огънят (единствен стар познат)
с искрите си душата ми погали.
Видял я бе – безмълвен силует,
тъгата ми – стояща недалече.
Стопли се – каза. Всичко е наред.
За теб съм тук... Сега... И всяка вечер.
И гледай мен! Аз мога да съм тих
и много нежен... Дъх на пеперуда...
В искриците си крия топъл стих,
за тебе, виж – луната ще събудя.
И ето ни – стоим си. Нито звук,
поет, луна и шепичка куплети,
и влюбен огън... На света напук
тъгата ми усмихва се... И свети...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
