28 нояб. 2015 г., 22:55

Тайна 5

1.3K 0 10

 

 

 

 

             

 

 

Небето по котешки на кравайче се сви,

вторачено във земята впи зимна луна.

Тъгуваше ли за своите свидни звезди?

Може би... Както Земята за свойте деца.





              



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гоцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкрих тайните ти- прекрасен човек си и много добра поетеса! Удоволствие е, да те чета!
  • Много оригинално! Поздрави и от мен!
  • Благодаря ви от сърце!
  • Поздрав и от мен, Елена!
  • Благодаря ви!!!
    Белла, много ме ласкаеш Толкова си мога, обединявам четиристишие с една идея хайку. Експеримент, но не нарочен, така се получи. Защото нали знаеш - стиховете не ги измисляме ние, те идват готови в ума ни и само трябва да ги запишем.
    Засега това сънувам нощем... и не мога да не го споделя

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...