Тайната на розите

27 дек. 2010 г., 16:14

Поэзия » Другая

731 0 2

Все още помня онзи мирис сладък

на приказни рози с цвят на рубини.

В зима жестока и летен ден жарък

те криеха спомени от минали години.

Тайно се срещахме в градината тази,

с часове се гонехме, като деца наивни

смятахме, че един друг ще опазим

от погледни злобни и думи противни.

Същото време, същото място,

същите думи са в ума ми тъй ясно.

Допир топъл на ръка нежна,

поглед светъл, пълен с надежди.

Алени устни, усмивка чаровна,

глас, тихо шепнещ думи любовни.

Но усещам как леден вятър повява

и спомена призрачен в миг отвява...

Все още помня онзи мирис сладък

на приказни рози с цвят на рубини.

В пръстта щом видяха как те поставят,

заплакаха със сълзи, сякаш бяха живи.