Тайната на розите
Все още помня онзи мирис сладък
на приказни рози с цвят на рубини.
В зима жестока и летен ден жарък
те криеха спомени от минали години.
Тайно се срещахме в градината тази,
с часове се гонехме, като деца наивни
смятахме, че един друг ще опазим
от погледни злобни и думи противни.
Същото време, същото място,
същите думи са в ума ми тъй ясно.
Допир топъл на ръка нежна,
поглед светъл, пълен с надежди.
Алени устни, усмивка чаровна,
глас, тихо шепнещ думи любовни.
Но усещам как леден вятър повява
и спомена призрачен в миг отвява...
Все още помня онзи мирис сладък
на приказни рози с цвят на рубини.
В пръстта щом видяха как те поставят,
заплакаха със сълзи, сякаш бяха живи.
© Петя Павлова All rights reserved.
