28 июл. 2013 г., 16:13

Тайничко се моля

634 0 0

Последна цигара от гняв и празнота ще запаля и дано отровата в нея разяде всяко кътче тъга в мен, като димът гъст от устните ми да излети.
И ето, пламна тя горката, дано цялата изгори и тайничко се моля съдбата ù да споделя.
Сивата мъгла замъглила е съзнанието ми, но зная, ще дойде вятър силен и ще я срази.
Над душата ми скъпа той ще се смили.
Просто ритни стола и ме остави да си почивам, да си вися там, където няма болка, няма време.
Давай, направи това, което трябва, нека заедно дръпнем спусъка и патронът бъде мой месия.
Любов моя, последвай ме към дълбините на бездънното и нека заедно дупка направим там където няма земя.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Огън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...