Последна цигара от гняв и празнота ще запаля и дано отровата в нея разяде всяко кътче тъга в мен, като димът гъст от устните ми да излети.
И ето, пламна тя горката, дано цялата изгори и тайничко се моля съдбата ù да споделя.
Сивата мъгла замъглила е съзнанието ми, но зная, ще дойде вятър силен и ще я срази.
Над душата ми скъпа той ще се смили.
Просто ритни стола и ме остави да си почивам, да си вися там, където няма болка, няма време.
Давай, направи това, което трябва, нека заедно дръпнем спусъка и патронът бъде мой месия.
Любов моя, последвай ме към дълбините на бездънното и нека заедно дупка направим там където няма земя.