noonecan (Огън)
64 25
Jul 28, 2013, 4:13 PM

Тайничко се моля 

  Poetry » Phylosophy
530 0 0
Последна цигара от гняв и празнота ще запаля и дано отровата в нея разяде всяко кътче тъга в мен, като димът гъст от устните ми да излети.
И ето, пламна тя горката, дано цялата изгори и тайничко се моля съдбата ù да споделя.
Сивата мъгла замъглила е съзнанието ми, но зная, ще дойде вятър силен и ще я срази.
Над душата ми скъпа той ще се смили.
Просто ритни стола и ме остави да си почивам, да си вися там, където няма болка, няма време.
Давай, направи това, което трябва, нека заедно дръпнем спусъка и патронът бъде мой месия.
Любов моя, последвай ме към дълбините на бездънното и нека заедно дупка направим там където няма земя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Огън All rights reserved.

Random works
  • БогданаКалъчева (Богдана Калъчева) Първата
    Първата
  • pecipicha (Петко Петков) Pray
    Pure soul, did you exist? Listen the words of the lonely priest. Incarnate with inner beauty, call m...
  • Reddas (Кейтлин А.) Sincerely...
    Sincerely honest, we told each other words of damnness, darkness, an everything that was lying ......
  • Odir (Peter Wolf) Drone XI.I.2019
    Sometimes, when I can't sleep The shades around whisper in my ear; A neverending sorrow in a pointle...

More works »