Jul 28, 2013, 4:13 PM

Тайничко се моля

626 0 0

Последна цигара от гняв и празнота ще запаля и дано отровата в нея разяде всяко кътче тъга в мен, като димът гъст от устните ми да излети.
И ето, пламна тя горката, дано цялата изгори и тайничко се моля съдбата ù да споделя.
Сивата мъгла замъглила е съзнанието ми, но зная, ще дойде вятър силен и ще я срази.
Над душата ми скъпа той ще се смили.
Просто ритни стола и ме остави да си почивам, да си вися там, където няма болка, няма време.
Давай, направи това, което трябва, нека заедно дръпнем спусъка и патронът бъде мой месия.
Любов моя, последвай ме към дълбините на бездънното и нека заедно дупка направим там където няма земя.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Огън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....