Гърми...
и дъжд пречистващ се излива.
Полето пие дългочакана вода
със радост жадно я попива!
Поглеждам...
тъмното небе,
веселие душата ми облива,
до мене хубава жена,
чаровната усмивка не прикрива.
Нали...
след липса на любов
така горещи чувста ни заляха?!
Вървиме през годините та досега
и два живота в един се сляха.
© Иван Иванов Все права защищены