4 февр. 2008 г., 19:09

Такава, някаква...

745 0 7
Не съм нещастна,
ако вярвам, че съм права -
та даже всички да ме сочат
с пръст,
да ме обиждат
и да ме похулят -
не чувствам и
не ще изпитам мъст.
Какво от туй, че някой не приема
това, че има ме
на тоя свят
и искат да съм друга,
да съм като всички хора,
да ме сравнят със някой
свой познат.
Не съм това,
не искам и
да бъда
такава, някаква,
каквато иска някой -
приемайте ме винаги
обаче -
тъй, както аз успях
да ви приема!
2004г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ая Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...