4 февр. 2008 г., 19:09

Такава, някаква...

748 0 7
Не съм нещастна,
ако вярвам, че съм права -
та даже всички да ме сочат
с пръст,
да ме обиждат
и да ме похулят -
не чувствам и
не ще изпитам мъст.
Какво от туй, че някой не приема
това, че има ме
на тоя свят
и искат да съм друга,
да съм като всички хора,
да ме сравнят със някой
свой познат.
Не съм това,
не искам и
да бъда
такава, някаква,
каквато иска някой -
приемайте ме винаги
обаче -
тъй, както аз успях
да ви приема!
2004г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ая Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...