Тиха песен съм, събудена от здрача
Понесена от лъч в утринна роса
Дойдох да те прегърна и заплача
Сълзите ми са дар за обичта!
Заморена съм, но следвам те, не спирам
И моят смях е устремен към теб
Люляна в спомени заспивам
Такава съм, неутешима в грях!
Не ме търси в древно заклинание
От билка ме родиха ветровете
Пречупена от звездно разстояние
Закриляна на лудите от стиховете!