Тиха песен съм, събудена от здрача
Понесена от лъч в утринна роса
Дойдох да те прегърна и заплача
Сълзите ми са дар за обичта!
Заморена съм, но следвам те, не спирам
И моят смях е устремен към теб
Люляна в спомени заспивам
Такава съм, неутешима в грях!
Не ме търси в древно заклинание
От билка ме родиха ветровете
Пречупена от звездно разстояние
Закриляна на лудите от стиховете!
© Мария Николова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
