Тиха песен съм, събудена от здрача
Понесена от лъч в утринна роса
Дойдох да те прегърна и заплача
Сълзите ми са дар за обичта!
Заморена съм, но следвам те, не спирам
И моят смях е устремен към теб
Люляна в спомени заспивам
Такава съм, неутешима в грях!
Не ме търси в древно заклинание
От билка ме родиха ветровете
Пречупена от звездно разстояние
Закриляна на лудите от стиховете!
© Мария Николова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
