Талантът и джуджето
"Аз вярвам в мълчаливата любов"
ТОВА, хора, е ДАВИД ОВАДИЯ
Някой откраднал нечии стихове.
Глупаво, грозно, нагло, цинично.
Вместо да наведе глава тихо-тихо,
в стихосбирка издал ги, като творчество лично.
Отпечатали книжката. И взели парите
издатели... без ред да са чели.
И вълкът - цял и агнето - сито.
От плагиатство добре се печели.
Какво от това, че част от душата
на шепа поети - петнайсетина,
е присвоена. Насила саката
направена е. Под чуждо име.
Но душите, що раждат най-светлите рими,
са жилави. Горди души. Упорити.
Чувствителни, нежни и много раними.
Те често на гости са на звездите.
Талантът, щом истински е, кой ще го вземе.
Да го откраднеш е невъзможно.
Даровитият е целунат от Бога. Блазе му!
Плагиатът... джудже е нищожно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
