15.02.2011 г., 9:06 ч.

Талантът и джуджето 

  Поезия » Друга
476 0 4

                                                           "Аз вярвам в мълчаливата любов"

                                                            ТОВА, хора, е ДАВИД ОВАДИЯ

 

Някой откраднал нечии стихове.

Глупаво, грозно, нагло, цинично.

Вместо да наведе глава тихо-тихо,

в стихосбирка издал ги, като творчество лично.

 

Отпечатали книжката. И взели парите

издатели... без ред да са чели.

И вълкът  - цял и агнето - сито.

От плагиатство добре се печели.

 

Какво от това, че част от душата

на шепа поети - петнайсетина,

е присвоена. Насила саката

направена е. Под чуждо име.

 

Но душите, що раждат най-светлите рими,

са жилави. Горди души. Упорити.

Чувствителни, нежни и много раними.

Те често на гости са на звездите.

 

Талантът, щом истински е, кой ще го вземе.

Да го откраднеш е невъзможно.

Даровитият е целунат от Бога. Блазе му!

Плагиатът... джудже е нищожно.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??