15 февр. 2009 г., 14:24

Там

873 0 2
 

Там

 

Обичах те лудо, наистина, аз

не можех да мигна даже за час.

 

Исках всичко пред

 теб да призная,

но ти не изчака до края.

 

Любовта си щях да ти дам

и да бъда със тебе навсякъде - там.

Там - във зло и добро,

там - във огън и дъжд,

там - във мир и във бран,

но там си останах аз неразбран.

А ти изхвръкна от мен,

сякаш вятър те духна

и останах ази сломен,

който на пътя замръкна.

 

 

 

 

                                                                      Кирил Кирилов

                                                                        06.04.2006 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...