15.02.2009 г., 14:24

Там

874 0 2
 

Там

 

Обичах те лудо, наистина, аз

не можех да мигна даже за час.

 

Исках всичко пред

 теб да призная,

но ти не изчака до края.

 

Любовта си щях да ти дам

и да бъда със тебе навсякъде - там.

Там - във зло и добро,

там - във огън и дъжд,

там - във мир и във бран,

но там си останах аз неразбран.

А ти изхвръкна от мен,

сякаш вятър те духна

и останах ази сломен,

който на пътя замръкна.

 

 

 

 

                                                                      Кирил Кирилов

                                                                        06.04.2006 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...