15.02.2009 г., 14:24

Там

875 0 2
 

Там

 

Обичах те лудо, наистина, аз

не можех да мигна даже за час.

 

Исках всичко пред

 теб да призная,

но ти не изчака до края.

 

Любовта си щях да ти дам

и да бъда със тебе навсякъде - там.

Там - във зло и добро,

там - във огън и дъжд,

там - във мир и във бран,

но там си останах аз неразбран.

А ти изхвръкна от мен,

сякаш вятър те духна

и останах ази сломен,

който на пътя замръкна.

 

 

 

 

                                                                      Кирил Кирилов

                                                                        06.04.2006 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...