Там
Обичах те лудо, наистина, аз
не можех да мигна даже за час.
Исках всичко пред
теб да призная,
но ти не изчака до края.
Любовта си щях да ти дам
и да бъда със тебе навсякъде - там.
Там - във зло и добро,
там - във огън и дъжд,
там - във мир и във бран,
но там си останах аз неразбран.
А ти изхвръкна от мен,
сякаш вятър те духна
и останах ази сломен,
който на пътя замръкна.
Кирил Кирилов
06.04.2006 г.
© Кирил Кирилов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
