Там
Обичах те лудо, наистина, аз
не можех да мигна даже за час.
Исках всичко пред
теб да призная,
но ти не изчака до края.
Любовта си щях да ти дам
и да бъда със тебе навсякъде - там.
Там - във зло и добро,
там - във огън и дъжд,
там - във мир и във бран,
но там си останах аз неразбран.
А ти изхвръкна от мен,
сякаш вятър те духна
и останах ази сломен,
който на пътя замръкна.
Кирил Кирилов
06.04.2006 г.
© Кирил Кирилов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
