12 дек. 2017 г., 13:08

Там

718 2 10

Помня, бяхме само двама

горе в Люлин планина,

там над Бонсови поляни

в заскрежената гора.

 

Там пътеката бе стръмна

често давах ти ръка,

там понечих да прегърна

силно твоята снага.

 

Там в изсъхналата шума

с теб съзряхме кукуряк,

там ти казах само дума

насред зимния сумрак.

 

Там погледнах те в очите

и с пресъхнала уста,

казах ти, че те Обичам!

там над гъстата мъгла.

 

Там ти сведе само поглед

и с протегната ръка,

ме придърпа в твойто ложе

горе в Люлин планина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yuri Yovev Все права защищены

Юри Йивев

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...