Помня, бяхме само двама
горе в Люлин планина,
там над Бонсови поляни
в заскрежената гора.
Там пътеката бе стръмна
често давах ти ръка,
там понечих да прегърна
силно твоята снага.
Там в изсъхналата шума
с теб съзряхме кукуряк,
там ти казах само дума
насред зимния сумрак.
Там погледнах те в очите
и с пресъхнала уста,
казах ти, че те Обичам!
там над гъстата мъгла.
Там ти сведе само поглед
и с протегната ръка,
ме придърпа в твойто ложе
горе в Люлин планина!
© Yuri Yovev All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
