3 окт. 2007 г., 12:33

Там, край реката

4K 0 44

                                  Посветено на 
                            bonic

                    Там, край реката,
                    живият живот тече,
                    
отнася го водата
                    незнайно накъде.

                    Вятърът лудува
                    в косите на жена,
                    там, край реката,
                    в шепа щастие държа.

                    Още крача босонога
                    там, край реката,
                    нежни погледи улавям,
                    галят ми душата.
      
                    В очите ми се ниже
                    гълъбово ято,
                    слънцето се скрива
                    в циганското лято.

                    Там, край реката,
                    и времето се спира,
                    в тишината нейде 
                    от умора пак заспива.

                    Някой някого целува,
                    наднича влюбено луната
                    в топла женска пазва,
                    там, край реката...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Боги, миличък, това е нашата река в
    нашия град, най-хубавият на земята!
    Много ви се радвам.С обич.
  • така неописуемо красиво си успяла да нарисуваш всичко... Много ме вдъхновяваш!
  • Аз също идвам с вас, да се разходя край реката.
    Маги, за мен е чест, да ми посветят стих, особено ако е от страхотен автор, като теб.
    Приеми искрените ми благодарности!
    Прегръщам те и те целувам!
    Вчера се разходих там, край реката, мислех си за теб и добротата ти.
    Чудесен стих и много ме зарадва!
    Обичам те, Маги!
  • С каква лекота ни опиваш, магьоснице, благодаря!
  • Хубаво ми е с вас, с обич.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...