3 окт. 2007 г., 12:33

Там, край реката

4K 0 44

                                  Посветено на 
                            bonic

                    Там, край реката,
                    живият живот тече,
                    
отнася го водата
                    незнайно накъде.

                    Вятърът лудува
                    в косите на жена,
                    там, край реката,
                    в шепа щастие държа.

                    Още крача босонога
                    там, край реката,
                    нежни погледи улавям,
                    галят ми душата.
      
                    В очите ми се ниже
                    гълъбово ято,
                    слънцето се скрива
                    в циганското лято.

                    Там, край реката,
                    и времето се спира,
                    в тишината нейде 
                    от умора пак заспива.

                    Някой някого целува,
                    наднича влюбено луната
                    в топла женска пазва,
                    там, край реката...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Боги, миличък, това е нашата река в
    нашия град, най-хубавият на земята!
    Много ви се радвам.С обич.
  • така неописуемо красиво си успяла да нарисуваш всичко... Много ме вдъхновяваш!
  • Аз също идвам с вас, да се разходя край реката.
    Маги, за мен е чест, да ми посветят стих, особено ако е от страхотен автор, като теб.
    Приеми искрените ми благодарности!
    Прегръщам те и те целувам!
    Вчера се разходих там, край реката, мислех си за теб и добротата ти.
    Чудесен стих и много ме зарадва!
    Обичам те, Маги!
  • С каква лекота ни опиваш, магьоснице, благодаря!
  • Хубаво ми е с вас, с обич.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...