Там, край реката
Посветено на
bonic
Там, край реката,
живият живот тече,
отнася го водата
незнайно накъде.
Вятърът лудува
в косите на жена,
там, край реката,
в шепа щастие държа.
Още крача босонога
там, край реката,
нежни погледи улавям,
галят ми душата.
В очите ми се ниже
гълъбово ято,
слънцето се скрива
в циганското лято.
Там, край реката,
и времето се спира,
в тишината нейде
от умора пак заспива.
Някой някого целува,
наднича влюбено луната
в топла женска пазва,
там, край реката...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
