Oct 3, 2007, 12:33 PM

Там, край реката

  Poetry
4K 0 44

                                  Посветено на 
                            bonic

                    Там, край реката,
                    живият живот тече,
                    
отнася го водата
                    незнайно накъде.

                    Вятърът лудува
                    в косите на жена,
                    там, край реката,
                    в шепа щастие държа.

                    Още крача босонога
                    там, край реката,
                    нежни погледи улавям,
                    галят ми душата.
      
                    В очите ми се ниже
                    гълъбово ято,
                    слънцето се скрива
                    в циганското лято.

                    Там, край реката,
                    и времето се спира,
                    в тишината нейде 
                    от умора пак заспива.

                    Някой някого целува,
                    наднича влюбено луната
                    в топла женска пазва,
                    там, край реката...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Боги, миличък, това е нашата река в
    нашия град, най-хубавият на земята!
    Много ви се радвам.С обич.
  • така неописуемо красиво си успяла да нарисуваш всичко... Много ме вдъхновяваш!
  • Аз също идвам с вас, да се разходя край реката.
    Маги, за мен е чест, да ми посветят стих, особено ако е от страхотен автор, като теб.
    Приеми искрените ми благодарности!
    Прегръщам те и те целувам!
    Вчера се разходих там, край реката, мислех си за теб и добротата ти.
    Чудесен стих и много ме зарадва!
    Обичам те, Маги!
  • С каква лекота ни опиваш, магьоснице, благодаря!
  • Хубаво ми е с вас, с обич.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...