29 мая 2009 г., 00:30

Там, където...

985 0 18

 

 

Когато ме посрещна беше тихо,

а нощите - безумно кратки,

пресичаха се думите ти в мен

и нежно падаха като молитва.

Когато те посрещнах беше ясно

и слънчево до умопомрачение,

в следите си за теб оставях

живот за двама – като причастие.

Не плача и не те изпращам -

пресъхнала като пустиня,

безмълвна те очаквам само

да ме повикаш там, където

ще продължиш да ме обичаш.

 

29.05.2009 г.

 

 

МУЗИКА>>>

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...