Когато ме посрещна беше тихо,
а нощите - безумно кратки,
пресичаха се думите ти в мен
и нежно падаха като молитва.
Когато те посрещнах беше ясно
и слънчево до умопомрачение,
в следите си за теб оставях
живот за двама – като причастие.
Не плача и не те изпращам -
пресъхнала като пустиня,
безмълвна те очаквам само
да ме повикаш там, където
ще продължиш да ме обичаш.
29.05.2009 г.
МУЗИКА>>>
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
