May 29, 2009, 12:30 AM

Там, където... 

  Poetry » Love
824 0 18

 

 

Когато ме посрещна беше тихо,

а нощите - безумно кратки,

пресичаха се думите ти в мен

и нежно падаха като молитва.

Когато те посрещнах беше ясно

и слънчево до умопомрачение,

в следите си за теб оставях

живот за двама – като причастие.

Не плача и не те изпращам -

пресъхнала като пустиня,

безмълвна те очаквам само

да ме повикаш там, където

ще продължиш да ме обичаш.

 

29.05.2009 г.

 

 

МУЗИКА>>>

 

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??