29.05.2009 г., 0:30

Там, където...

983 0 18

 

 

Когато ме посрещна беше тихо,

а нощите - безумно кратки,

пресичаха се думите ти в мен

и нежно падаха като молитва.

Когато те посрещнах беше ясно

и слънчево до умопомрачение,

в следите си за теб оставях

живот за двама – като причастие.

Не плача и не те изпращам -

пресъхнала като пустиня,

безмълвна те очаквам само

да ме повикаш там, където

ще продължиш да ме обичаш.

 

29.05.2009 г.

 

 

МУЗИКА>>>

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...