29.05.2009 г., 0:30

Там, където...

980 0 18

 

 

Когато ме посрещна беше тихо,

а нощите - безумно кратки,

пресичаха се думите ти в мен

и нежно падаха като молитва.

Когато те посрещнах беше ясно

и слънчево до умопомрачение,

в следите си за теб оставях

живот за двама – като причастие.

Не плача и не те изпращам -

пресъхнала като пустиня,

безмълвна те очаквам само

да ме повикаш там, където

ще продължиш да ме обичаш.

 

29.05.2009 г.

 

 

МУЗИКА>>>

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...