Там, където...
“като стих разпилян, недописан...”
Ивайло Яков
“Целуни ме... А после тръгни си!”
Не поглеждай през рамо назад...
Моят свят така е орисан,
да те търси в безбродния ад...
Там, където и вятърът спира,
да се сгуши под морно крило...
И дъждът уморен се прибира
в пресушено от мъка око...
Там, където и слънцето чака
да залезе, та в нас да блести...
Като светли прашинки из мрака
пак се любим с разбити мечти...
И поемаме път към безкрая
в две различни посоки... Но, не!
Земята е кръгла... И зная...
невъзможно ще ни събере...
© Адриана Зарева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много ми хареса, страхотно, много красиво!!!
-
Невероятно ЕВ!Аплодисменти!
-
Като прашинки на вятъра...
Красив стих- ритмичен ,мелодичен, обичаш!
Искрени поздрави, Ев! -
много ми хареса!любимо
-
Аплодисменти!!! Чудесен стих, Ев!
-
Ами 107 годишна..с опит.. мъдро.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
невъзможно ще ни събере..." - "невъзможно ще ни събере"... Може би думите в случая ще бъдат слаби, за да изразя чрез тях колко красиво и мъдро е написаното от теб,Ев. Незнам колко си годишна, но определено те бива. Продължавай в същия дух и успех от мен!