Jul 23, 2008, 1:00 AM

Там, където...

  Poetry » Other
1.1K 0 7
              ТАМ, КЪДЕТО

 

“като стих разпилян, недописан...”
                                                     Ивайло Яков


“Целуни ме... А после тръгни си!”
Не поглеждай през рамо назад...
Моят свят така е орисан,
да те търси в безбродния ад...


Там, където и вятърът спира,
да се сгуши под морно крило...
И дъждът уморен се прибира
в пресушено от мъка око...


Там, където и слънцето чака
да залезе, та в нас да блести...
Като светли прашинки из мрака
пак се любим с разбити мечти...


И поемаме път към безкрая
в две различни посоки... Но, не!
Земята е кръгла... И зная...
невъзможно ще ни събере...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриана Зарева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Като светли прашинки из мрака.."- невероятно красиво сравнение! "Земята е кръгла... И зная...
    невъзможно ще ни събере..." - "невъзможно ще ни събере"... Може би думите в случая ще бъдат слаби, за да изразя чрез тях колко красиво и мъдро е написаното от теб,Ев. Незнам колко си годишна, но определено те бива. Продължавай в същия дух и успех от мен!
  • Много ми хареса, страхотно, много красиво!!!
  • Невероятно ЕВ!Аплодисменти!
  • Като прашинки на вятъра...
    Красив стих- ритмичен ,мелодичен, обичаш!
    Искрени поздрави, Ев!
  • много ми хареса!любимо

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...