Jul 23, 2008, 1:00 AM

Там, където...

  Poetry » Other
1.1K 0 7
              ТАМ, КЪДЕТО

 

“като стих разпилян, недописан...”
                                                     Ивайло Яков


“Целуни ме... А после тръгни си!”
Не поглеждай през рамо назад...
Моят свят така е орисан,
да те търси в безбродния ад...


Там, където и вятърът спира,
да се сгуши под морно крило...
И дъждът уморен се прибира
в пресушено от мъка око...


Там, където и слънцето чака
да залезе, та в нас да блести...
Като светли прашинки из мрака
пак се любим с разбити мечти...


И поемаме път към безкрая
в две различни посоки... Но, не!
Земята е кръгла... И зная...
невъзможно ще ни събере...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриана Зарева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Като светли прашинки из мрака.."- невероятно красиво сравнение! "Земята е кръгла... И зная...
    невъзможно ще ни събере..." - "невъзможно ще ни събере"... Може би думите в случая ще бъдат слаби, за да изразя чрез тях колко красиво и мъдро е написаното от теб,Ев. Незнам колко си годишна, но определено те бива. Продължавай в същия дух и успех от мен!
  • Много ми хареса, страхотно, много красиво!!!
  • Невероятно ЕВ!Аплодисменти!
  • Като прашинки на вятъра...
    Красив стих- ритмичен ,мелодичен, обичаш!
    Искрени поздрави, Ев!
  • много ми хареса!любимо

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...