Там, където...
“като стих разпилян, недописан...”
Ивайло Яков
“Целуни ме... А после тръгни си!”
Не поглеждай през рамо назад...
Моят свят така е орисан,
да те търси в безбродния ад...
Там, където и вятърът спира,
да се сгуши под морно крило...
И дъждът уморен се прибира
в пресушено от мъка око...
Там, където и слънцето чака
да залезе, та в нас да блести...
Като светли прашинки из мрака
пак се любим с разбити мечти...
И поемаме път към безкрая
в две различни посоки... Но, не!
Земята е кръгла... И зная...
невъзможно ще ни събере...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриана Зарева Всички права запазени
