17 авг. 2012 г., 12:14

Там, където слънцето докосва морето

1.4K 0 2

Сама съм на плажа.

Тихо е. Само морските вълни 

се плискат в брега.

Седя и гледам залеза.

Докато слънчевите лъчи

потъваха нейде там, на хоризонта,

аз си спомних нашите мигове.

Как ме държеше за ръка.

Как ме гледаше в очите.

Вярно, аз си тръгвам,

но ти ме пазú в сърцето си.

Спомняй си за мен с добро.

Нека не казваме „сбогом“.

Да кажем просто „довиждане“.

Ще се срещнем пак.

Там, където слънцето докосва морето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...