Nikkyz98 (НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ) Nikkyz98 (НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ)
34
Aug 17, 2012, 12:14 PM

Там, където слънцето докосва морето

  Poetry » Love
1.4K 0 2

Сама съм на плажа.

Тихо е. Само морските вълни 

се плискат в брега.

Седя и гледам залеза.

Докато слънчевите лъчи

потъваха нейде там, на хоризонта,

аз си спомних нашите мигове.

Как ме държеше за ръка.

Как ме гледаше в очите.

Вярно, аз си тръгвам,

но ти ме пазú в сърцето си.

Спомняй си за мен с добро.

Нека не казваме „сбогом“.

Да кажем просто „довиждане“.

Ще се срещнем пак.

Там, където слънцето докосва морето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0