17.08.2012 г., 12:14

Там, където слънцето докосва морето

1.4K 0 2

Сама съм на плажа.

Тихо е. Само морските вълни 

се плискат в брега.

Седя и гледам залеза.

Докато слънчевите лъчи

потъваха нейде там, на хоризонта,

аз си спомних нашите мигове.

Как ме държеше за ръка.

Как ме гледаше в очите.

Вярно, аз си тръгвам,

но ти ме пазú в сърцето си.

Спомняй си за мен с добро.

Нека не казваме „сбогом“.

Да кажем просто „довиждане“.

Ще се срещнем пак.

Там, където слънцето докосва морето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...