17.08.2012 г., 12:14

Там, където слънцето докосва морето

1.4K 0 2

Сама съм на плажа.

Тихо е. Само морските вълни 

се плискат в брега.

Седя и гледам залеза.

Докато слънчевите лъчи

потъваха нейде там, на хоризонта,

аз си спомних нашите мигове.

Как ме държеше за ръка.

Как ме гледаше в очите.

Вярно, аз си тръгвам,

но ти ме пазú в сърцето си.

Спомняй си за мен с добро.

Нека не казваме „сбогом“.

Да кажем просто „довиждане“.

Ще се срещнем пак.

Там, където слънцето докосва морето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...