14 янв. 2021 г., 07:29

Там някъде

489 3 5

 

В някой друг живот бях красива

като момина сълза...

Бяла… в косите със роса…

ухаеща на обич и на синева…

 

В някой друг живот бях щастлива.

Слънцето попиваше в очите ми

и оттам сияеше дъга…

 

В някой друг живот бях богата.

Люлеех във ръцете си света,

побрал се в малките очички на децата…

 

В някой друг живот бях самодива…

Горях на клади,

 защото ти не ме спаси,

 а ме предаде…

 

Бях жива сред мъртви в някой друг живот…

Сега съм мъртва сред живи

с душа без Любов…

 

Там някъде… в моя минал живот…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Валя, 😘!
  • Доротея, благодаря за сърчицето! ❤️
  • Благодаря ти за поставяне в любими, Младене! Но още повече ти благодаря за коментара! Даден по този начин и от поет с такава величина като твоята, това наистина означава много и е чест за мен! Благодаря ти!!! А “прераждания” (не в библейския смисъл) могат да стават и в рамките на един човешки живот... От дистанцията на времето и придобитата мъдрост, можем да преосмислим живота си и да открием онези моменти от него, дали ни, или отнели ни нещо скъпо и важно, което е променяло живота ни...и сме се прераждали... за ново начало. Благодаря!
  • Разтърсващ и много силен стих. Дори прераждането да не съществува в смисъла на древноиндийските вярвания, то със сигурност съществува като феноменологията обсъждана от Джек Лондон в романа му "Скитникът между звездите". Главното е, че ти, Ангелина, си успяла да я превъплътиш в поезия с прелестен финал!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...