14 янв. 2021 г., 07:29

Там някъде

487 3 5

 

В някой друг живот бях красива

като момина сълза...

Бяла… в косите със роса…

ухаеща на обич и на синева…

 

В някой друг живот бях щастлива.

Слънцето попиваше в очите ми

и оттам сияеше дъга…

 

В някой друг живот бях богата.

Люлеех във ръцете си света,

побрал се в малките очички на децата…

 

В някой друг живот бях самодива…

Горях на клади,

 защото ти не ме спаси,

 а ме предаде…

 

Бях жива сред мъртви в някой друг живот…

Сега съм мъртва сред живи

с душа без Любов…

 

Там някъде… в моя минал живот…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Валя, 😘!
  • Доротея, благодаря за сърчицето! ❤️
  • Благодаря ти за поставяне в любими, Младене! Но още повече ти благодаря за коментара! Даден по този начин и от поет с такава величина като твоята, това наистина означава много и е чест за мен! Благодаря ти!!! А “прераждания” (не в библейския смисъл) могат да стават и в рамките на един човешки живот... От дистанцията на времето и придобитата мъдрост, можем да преосмислим живота си и да открием онези моменти от него, дали ни, или отнели ни нещо скъпо и важно, което е променяло живота ни...и сме се прераждали... за ново начало. Благодаря!
  • Разтърсващ и много силен стих. Дори прераждането да не съществува в смисъла на древноиндийските вярвания, то със сигурност съществува като феноменологията обсъждана от Джек Лондон в романа му "Скитникът между звездите". Главното е, че ти, Ангелина, си успяла да я превъплътиш в поезия с прелестен финал!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...