14 ene 2021, 7:29

Там някъде

  Poesía
491 3 5

 

В някой друг живот бях красива

като момина сълза...

Бяла… в косите със роса…

ухаеща на обич и на синева…

 

В някой друг живот бях щастлива.

Слънцето попиваше в очите ми

и оттам сияеше дъга…

 

В някой друг живот бях богата.

Люлеех във ръцете си света,

побрал се в малките очички на децата…

 

В някой друг живот бях самодива…

Горях на клади,

 защото ти не ме спаси,

 а ме предаде…

 

Бях жива сред мъртви в някой друг живот…

Сега съм мъртва сред живи

с душа без Любов…

 

Там някъде… в моя минал живот…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Валя, 😘!
  • Доротея, благодаря за сърчицето! ❤️
  • Благодаря ти за поставяне в любими, Младене! Но още повече ти благодаря за коментара! Даден по този начин и от поет с такава величина като твоята, това наистина означава много и е чест за мен! Благодаря ти!!! А “прераждания” (не в библейския смисъл) могат да стават и в рамките на един човешки живот... От дистанцията на времето и придобитата мъдрост, можем да преосмислим живота си и да открием онези моменти от него, дали ни, или отнели ни нещо скъпо и важно, което е променяло живота ни...и сме се прераждали... за ново начало. Благодаря!
  • Разтърсващ и много силен стих. Дори прераждането да не съществува в смисъла на древноиндийските вярвания, то със сигурност съществува като феноменологията обсъждана от Джек Лондон в романа му "Скитникът между звездите". Главното е, че ти, Ангелина, си успяла да я превъплътиш в поезия с прелестен финал!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...