14.01.2021 г., 7:29

Там някъде

485 3 5

 

В някой друг живот бях красива

като момина сълза...

Бяла… в косите със роса…

ухаеща на обич и на синева…

 

В някой друг живот бях щастлива.

Слънцето попиваше в очите ми

и оттам сияеше дъга…

 

В някой друг живот бях богата.

Люлеех във ръцете си света,

побрал се в малките очички на децата…

 

В някой друг живот бях самодива…

Горях на клади,

 защото ти не ме спаси,

 а ме предаде…

 

Бях жива сред мъртви в някой друг живот…

Сега съм мъртва сред живи

с душа без Любов…

 

Там някъде… в моя минал живот…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Валя, 😘!
  • Доротея, благодаря за сърчицето! ❤️
  • Благодаря ти за поставяне в любими, Младене! Но още повече ти благодаря за коментара! Даден по този начин и от поет с такава величина като твоята, това наистина означава много и е чест за мен! Благодаря ти!!! А “прераждания” (не в библейския смисъл) могат да стават и в рамките на един човешки живот... От дистанцията на времето и придобитата мъдрост, можем да преосмислим живота си и да открием онези моменти от него, дали ни, или отнели ни нещо скъпо и важно, което е променяло живота ни...и сме се прераждали... за ново начало. Благодаря!
  • Разтърсващ и много силен стих. Дори прераждането да не съществува в смисъла на древноиндийските вярвания, то със сигурност съществува като феноменологията обсъждана от Джек Лондон в романа му "Скитникът между звездите". Главното е, че ти, Ангелина, си успяла да я превъплътиш в поезия с прелестен финал!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...