Тананикане

Сумракът честичко поспира между два безлюдни бряга;

под звуците на отразени сенки – във утрото, със

кестенявите му багри и отенъци.

Сапфирената тъмнина пробягва, свлича се

по склоновете на безвремието...

При тананикащите таласъми, ведно с рубинените демони.

В очакване на неизбежното дори и дяволът е белоснежен.

В среднощния котел от мисли кипи ехтеж – гореща смес

от възгласи на моралисти.

В уречен час, на тайно място, се срещат слепите ни страсти.

А ти и аз прекрасно знаем,

че таласъмите са се прехласнали...