Сумракът честичко поспира между два безлюдни бряга;
под звуците на отразени сенки – във утрото, със
кестенявите му багри и отенъци.
Сапфирената тъмнина пробягва, свлича се
по склоновете на безвремието...
При тананикащите таласъми, ведно с рубинените демони.
В очакване на неизбежното дори и дяволът е белоснежен.
В среднощния котел от мисли кипи ехтеж – гореща смес
от възгласи на моралисти.
В уречен час, на тайно място, се срещат слепите ни страсти.
А ти и аз прекрасно знаем,
че таласъмите са се прехласнали...
© Константин Дренски Всички права запазени