10.09.2017 г., 0:27

Тананикане

630 0 0

Сумракът честичко поспира между два безлюдни бряга;

под звуците на отразени сенки – във утрото, със

кестенявите му багри и отенъци.

 

Сапфирената тъмнина пробягва, свлича се

по склоновете на безвремието...

При тананикащите таласъми, ведно с рубинените демони.

 

В очакване на неизбежното дори и дяволът е белоснежен.

В среднощния котел от мисли кипи ехтеж – гореща смес

от възгласи на моралисти.

 

В уречен час, на тайно място, се срещат слепите ни страсти.

А ти и аз прекрасно знаем,

че таласъмите са се прехласнали...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...