Понякога мечтая да ме няма,
но някак без светът да го узнае.
Годините минават и изчезвам.
Душата ми разбира, че е земна.
Любимият сезон: прохладна есен,
търкулва моя път ръждив и тесен.
Задъхано притичва през листата
ветрецът, пръв приятел на сълзата.
Душата ме поглежда - тъжна яма,
на срещата с живота си съм няма.
Пътеки диви в спомени навива
сълзата ми и мисли, че съм жива. ...