Танц с листа и звезди
Танц с листа и звезди
Понякога мечтая да ме няма,
но някак без светът да го узнае.
Годините минават и изчезвам.
Душата ми разбира, че е земна.
Любимият сезон: прохладна есен,
търкулва моя път ръждив и тесен.
Задъхано притичва през листата
ветрецът, пръв приятел на сълзата.
Душата ме поглежда - тъжна яма,
на срещата с живота си съм няма.
Пътеки диви в спомени навива
сълзата ми и мисли, че съм жива.
Заблудата - най-тежкият подарък,
без който нощем смисълът е ярък.
След грешките линея и съм тиха.
Обичам и не смея да те искам.
Единственият смисъл на сърцето -
да бие редом с друго, да е светло.
Не вярваш ли и аз не вярвам вече.
Далече си - и аз съм ти далече.
Но някога ще бъдеш пак до мене,
сънят с надежда мило ще ни вземе.
Прости, че не видях какво поиска.
Прости, че излетях по тъжен писък.
Жената и мъжът са разделени.
Телата им са две и креят денем.
По тъмно имат сили да обичат,
звездите са им пролуки да дишат.
© Йоана All rights reserved.
