Танц с листа и звезди
Танц с листа и звезди
Понякога мечтая да ме няма,
но някак без светът да го узнае.
Годините минават и изчезвам.
Душата ми разбира, че е земна.
Любимият сезон: прохладна есен,
търкулва моя път ръждив и тесен.
Задъхано притичва през листата
ветрецът, пръв приятел на сълзата.
Душата ме поглежда - тъжна яма,
на срещата с живота си съм няма.
Пътеки диви в спомени навива
сълзата ми и мисли, че съм жива.
Заблудата - най-тежкият подарък,
без който нощем смисълът е ярък.
След грешките линея и съм тиха.
Обичам и не смея да те искам.
Единственият смисъл на сърцето -
да бие редом с друго, да е светло.
Не вярваш ли и аз не вярвам вече.
Далече си - и аз съм ти далече.
Но някога ще бъдеш пак до мене,
сънят с надежда мило ще ни вземе.
Прости, че не видях какво поиска.
Прости, че излетях по тъжен писък.
Жената и мъжът са разделени.
Телата им са две и креят денем.
По тъмно имат сили да обичат,
звездите са им пролуки да дишат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
